повече снимки, по-малко текст

вече 10-ти ден не мога да се хвана и да постна присъдата си за Прага...
явно с отрязването на косата на Иван (кучето) и творческите ми способности са изчезнали (ВНИМАНИЕ самоирония: не, че преди това е имало такива) - нали се сещате, нещо Самсон, ала-бала...
и честно, цял живот чакам да отида в Прага и не беше като удар с мокър парцал, каквито бяха първоначалните ми прогнози. сигурно това е част от причината (т.е. цял живот акумулирани очаквания). другата част е фактът, че колкото и да е малък Оломоуц е досущ като Прага и някак си вече бях подготвен за атмосферата и, до известна степен, за архитектурата (за съжаление в Оломоуц няма толкова сецесион; there you go http://www.wikipedia.org/).
всъщност тук ще, както е модерно да се казва, "взривя наратива", като се надявам някой шрапнел да не удари спящия на 1 метър от мен Иван... но миналата сряда следях он-лайн резултата на смъртоносната схватка България-Албания. на другия ден прочетох коментара на Димитър Пенев: "Много пъти съм казвал, че всеки мач е отделен. Този беше най-отделният". та и всеки град е отделен, every place is a house, ама Прага е доста отделен. имам предвид, че въпреки че не бях с "O-face", докато го преброждахме, бих поживял там (to say the least).
бла, бла, снимки и коментари.

да! нощувахме във физкултурен салон и имаше батут...
Иван (кучето), понеже е badass, едната вечер спа на него.

поляците се правят на идиоти:

поляците се разпиляват:

бтв, говорейки за поляци, не знам кой е коректният термин - дали са нация, етнос, племе (сбирщина?), но сериозно, ако съществува такова нещо като полски ген, безспорно не го харесвам (да не кажа нещо повече). искрени извинения на моята колежка Каролина, която е от Полша и е coolness, но реалните поляци... момчетата са отвратително еднакви - чипоноси и славянски на max. тях някак си успявам да ги смеля с времето де... но полските жени са нещо, с което никога няма да свикна и, с което се надявам да не пътувам повече в едно купе...
ако мога да изляза от топика... тук ще опитам нещо, не знам до колко е вярно. така или иначе, когато на човек му сервират голямо количество сложна информация, той абсорбира (?) само това, което разбира и после се пъчи с него пред момичета от класическата (ШАЗАМ!). но някъде по трасето, по време на лекции, чух нещо за мита за "добрия антрополог", т.е. това, че всъщност не е добър и повечето биг шот антрополози, които са ходили по разни острови, са хранели здраво местните. с тази малка информация не искам да се правя на начетен, това нещо случайно е рикоширло в главата ми, докато съм си рисувал в някоя лекция. все едно де, и ние с Иван (кучето!) се мъчим да сме добри и да не псуваме местните или интернационално местните, но постепенно се очерта тенденцията да им измисляме прякори и вече сме заобиколени от същества като Свлачището, Леминга, Емилио дъ Ритард, Черепа, Фасцинатора (тоя ще го снимам и ще ви го покажа, обещавам), Грънка-лънка, Поляка (което е яко, щото човекът е австриец) и т.н.
всъщност вчера проведохме най-интелигентният разговор за него:
М: Тоя сърбина...
И: Къв сърбин, бе? Той е поляк или шваба... Всъщност какъв беше?
М: Авсртиец...

хах, другото яко е, когато е много спешно да споделя нещо за някой околен и естествено не мога да му кажа името, затова използвам кодове от рода на "тоя тип, "Е" е първата буква от името му и живее в страната, която прилича на ботуш"... weak!

ако говорим за реалния ни Прага-експириънс. естествено едва ли има по-гнусно нещо от гайд от типа на "Top 10 Prague". истината, всички освен японците и американците знаят, е по-скоро да се движиш що-годе напосоки и да "попиваш" неща... ние обаче се провалихме с това да се движим рандом, защото имаше няква добра телепатична сила, водеща ни по пътя... например, говорихме си как има няква забележителност от сорта на "Стената на Джон Ленън" и как грам не знаем къде е и след 3 минути ходене, и то по възможно най-невзрачния и произволен маршрут, попаднахме на същата тази стена.
всъщност повечето сносни снимки са от няква яка галерия, която открихме по случайност...
(ако случайност е да видиш огромен надпис Andy Warhol; не, че Andy Warhol означава нещо за нас или за някой по света)...



Джинджър и Фред - low profile забележителност на Прага... или поне с такова впечатление останах, защото нямаше куп туристи отпред:

тук ще се опитам да не звуча супер самодоволно и тип "хей, вие си пиете вишновка, аз обикалям света", но това си е нашето откритие от града - няква поляна до Карловия мост с лебеди и горещо вино (а със снимката мога да украся корицата на "Emo Monthly" стига да не беше полу-усмивката):

всъщност не казах почти нищо за Прага май, ама така или иначе би било много куцо, а и не искам да разваля евентуалните ви посещения там, you know.
такъв човек съм просто...