хм, не съм си ъпдейтвал блога цял месец...
просто нямам особен достъп до компютър с бг, за да съм редовен, а ми отнема време да си доошлайфам постовете. всъщност блогчето е пълно с недовършени чернови-мутанти, които често съм обединявал в няколкото неща, които сте чели от мен...
все едно, разказвам истинска история или по-скоро я преписвам, защото някакви извратена сила ме накара да правя именно това. няма да давам отчет, знам, че е много, ама много не-куул да скрибуцаш в няква тетрадка все едно си негрото от "Да откриеш Форестър".
оттук започва текстът:
ок, сред нещата, които не съм планувал и не съм искал, е да оставам сам на ЖП гарата в Бърно за два часа, за да взимам влак с шибано прехвърляне до Оломоуц.
пропуснах да кажа, че е 22 и 30 и гарата прилича на мини "Кралят на рибарите".
сега ако бях Брок вече щях да звъня в консулството и да псувам тази източна държава с неизправната й инфраструктура и пияните й скитници.
по принцип имам фобия от гари долу-горе от времето, когато изпращах някаква германка, позната на вуйчо ми (ОХ!) от София за Будапеща и един тип се представи за шофьора на автобуса и ни измъкна 50 евро. вярно, че после по случайност го спипахме, но историята, както казват, ме травмира..
естествено, ЖП гарата е прилично заселена от хомлеси и отрепки, но аз съм се покрил в кенефа и буквално се насирам от страх...
не бе, седя в някаква мини-чакалня, но ако някой дойде да говори с мен няма да пусна обичайното: "ne rouzomim", а ще му бутна 50 крони в ръката и ще почна да тичам в кръг и да крещя "Павел Недвед, Павел Недвед"...
куул гледка: до мен има китаец/японец на около 50, който съдейки по гид-а, пътува за Прага и съдейки по хвърчащите шрапнели и щракането си реже ноктите на краката, честно.
сега, когато преписвам това от тетрадката си най-вероятно се чувствам като пълен гъз, затова и спирам.
тийт
тийт
край на трансмисията
ок, второ съобщение, няма как:
Thank God for McDonald's
както всяко, хайде не всяко, но повечето хубави неща в Чехия, малката уютна чакалня затваря в 23:00. и аз удачно се оттеглих към Макдоналдс, който е на 100-на метра от гарата. а глобализацията била лоша и т.н.
в момента шейк и кафе са единствените ми житейски опори, преди да посрещна истината в лицето - че влакът ми сигурно ще закъснее, както тези преди него и прехвърлянето в Чешка Тржебова (whatever) става доста крехко понятие.
ДА БЕ, ЗНАМ, ЧЕ ДРУГИЯТ ВЛАК ЩЕ ИЗЧАКА МОЯ, АКО ЗАКЪСНЕЕ
минус милярд точки - тетрадка, книга и кафе...
ставам до кенефа и се оглеждам в огледалото - пораснала ми е дълга коса, пораснали са ми и шал с есенни цветове и кафяв шлифер.
Макдоналдс затваря след 7 минути
глобализацията - Брок каза: "Is it too much to ask for to be served with a smile in McDonald's"
Мr. T каза: "I pity the fool, който ще хваща влак в 00:28."
Shulture Cock
ок, върнах се на гарата и... беше затворена.
въпреки паниката пробих до някаква подземна (поредна) чакалня, а сега вече се возя на влакчето (правилното надявам се)
пропуснах да кажа...
когато в десет и половина се явих на ЖП гарата дори не видях, че касите са затворени.
първо реших да огледам възможните изходи и варианти за бягство. така попаднах на малката чакалня, откъдето впоследствие, за собствена изненада, си купих и билет. (допреди това си мислех, че помещението е гардеробна).
но си представям как пристигах след 12 и виждах цялата гара затворена и директно потеглях към Гранд хотела - никога нямаше да открия подземната чакалня с нощната каса...
като/АКО се прибера ще се изкъпя, няма да спя, а ще си отворя бира и ще си свия цигара от чай и тоалетна хартия. после се покривам през глава и, когато искате да ме върнете в България ще трябва да наемете папомобила...
добре де, и аз, който съм библиотечен плъх от световна класа усещам чара на това да си ОМГ битник. само нека ви кажа нещо за битниците. те са а) по-високи от моите метър и 74; б) били са се поне веднъж след основно училище; в) знаят как да реагират, когато излизайки от клубче в Оломоуц, за да пишат пияни смси, местни жители им подадат лула с осем изхода...
кондукторът мина и ми видя билета и не каза нищо, което е равно на "в правилния влак съм".
badass ъпдейт: 1 без 10 е.
ок, това вече е отвъд тетрадката (червената anybody?), но като пристигнах в пустата Тржебина се оказа, че има два влака Excelsior, единият номер 420, а другият 421... а аз бях спокоен, че влакът ми е Excelsior 421. единият отива в Прага, другият в Оломоуц, или пък, единият пристига от Прага, другият от Оломоуц. за щастие 420 закъсня и така влаковете пристигнаха в един и същ момент, а аз стоях по средата им: "он-че, бон-че...".
е да, питах 100 човека и накрая хванах правилния, но честно, не ми беше фън.
няма дори да спестя изключително ироничния интелектуален момент. първият влак, на който се возих се казваше Галилео Галилей. а Excelsior значи и нещо повече, но на мен ми е познато като един фрагмент на Ницше, стооооооп. нищо не знам за него, освен пикантните подробности как е умрял, просто ми трябваше за една курсова. всъщност и за смъртта му не знам повече от това, което веднъж някаква учителка или лекторка (?) каза "и той, човекът, решил да отиде веднъж на публичен дом с другите..."
та, докъде бях - Excelsior. става въпрос за някакво езеро, което спряло да се оттича един ден и тръгнало нагоре или нещо подобно, алюзия за "God is Dead", предполагам... и това за езерото, до степента, в която го разбирам, е, мммм, послание да спрем да се уповаваме в или да си обясняваме нещата с Бог, а пък нали и Галилео с теорията за гравитацията и всичко това с динята, се е противопоставил на разбиранията на църквата, та имаше някакъв безумен диалог между тия влакове...
сериозно, писна ми да пиша, аре лека, отивам да се свия в леглото и да си смуча пръстта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар