it's official

IMPORTANT MESSAGE: до всички добри хора, които мислят да идват към Чехия, за да видят как сме се установили с Иван (кучето). Освен да носят поне две бурканчета домашно кьополу (или пинджур, ЛОЛЗ @ Мариана и брат й), моля информирайте местния координатор (that would be me) предварително, защото както се оказа, тук ще ни скъсат задниците от учене... Изобщо парти концепцията се пропуква отвсякъде...
всъщност... след първите ми еразъм срещи бях написал голям хейт пост за хората наоколо, но после реших, че това не се включва в модерната напоследък визия за "добрия Момчи". казах си, че не е христиенско, даже е людоедско...
но така или иначе, so far не съм видял нищо out of the ordinary - хората и на ""Запад"" приключват развитието си околко RHCP и Fergie... разбира се, аз още не съм покрил целия еразмус спектър, който е нещо като галактическата конференция в Star Wars...
и не искам да се самоурочасвам, но може да не е хипер избухвацията, БАТЕНЦЕ...
(не бе, сигурно дори това е прекалено хейтърско и неправилно - все ще открия хората, с които да отида барем на концерт на Arcade Fire (ако исках да ходя))
та това, плюс непосилната задача да съберем 30 кредита, при все че тук дават по 2-3 на предмет, разлага ми разложение в чешко.
а да, има и лимит на отсъствията от лекции- до 2-3... god damn!!

besides that, предметите, които записахме не са лоши...
British Literature 2, казвам го за Моника - през Джойс, Грийн и Пинтър, ей така... целият литературен материал, който your neighboorhoud hipster може да използва в разговор над чаша чай, под чернобяла снимка (details, details).
American Studies 2 или както с Иван (кучето) го наричаме "Опознай врага"... ЛОЛЗ
Нещо History of Arts и Magic and Witchcraft не знам си кога... плюс хипотетичния клас Literature in Film... на хартия всичко е 6, но като не си запълним кредитите от СУ ще ни...
* прекъсване за реклама*

*а сега, филмът*

инак... това е в общи линии първият пост, който не е кръстен самоцелно... it's official - опитахме що годе всички бири от единия магазин, без някой повтарящи се модели като 50-те вида старопрамен. пълната колекция се превърна в лампа...

и така... още бири в блога ми - минус точки...
иначе цялата конструкция е известна за съседите ни (охо, появиха се странични персонажи) като "their beer collection". казаха и, че досега не са познавали българи, но представата им вече е за алкохолици, така че всички тъпанари могат да са спокойни - защитихме българската чест на нейното най-витално поприще. ("витално поприще"??)

иначе (за десети път), когато чешката ни съседка пита какви бири пием се отчая и само клатеше глава и повтаряше "This is not good beer". според нея, най-хубава била старопрамен, ама това го има и във Фантастико, ебаси... на нас с Иван (КУЧЕТО!) най-ни допадна прочутата марка Kozel...
иначе това някой да клати глава за мен стана нещо нормално... почти след всяка простотия, която кажа Ванката си клати главата, но за нашите отношения и това как изливам интелектуална помия към него друг път...

pomerancovy

естествено...
намериха се хора, които да кажат, че Оломоуц не съществува, намериха се и такива, които да кажат "о, да... "Иван (кучето)" everybody". освен факта, че ще ви даря със снимка на втория, мисля, че ако си бях създал imaginary friend щях да измисля нещо по-оригинално от "Иван". това ако не ви убеди, няма какво.

(снимка с бири на балкона - минус десет хиляди точки).
някои от вас се поинтересуваха как изглежда общежитието в Чехия... ето снимка на вътрешния екстериор (да не се бърка с "външен интериор").

хайлайта на седмицата е... с Иван (кучето) бавно "обживяваме" стаичката... купуваме си неща от първа до осма необходимост (легенче, въже за простиране), но определено бомбата са съдовете ни. не знам, обожавам лекия кич за бита и едно от по-гадните неща, които можеш да причиниш на кухнята си е, да имаш пластмасови шарени съдове. диското никога не си е отивало. представях си и купички от матова пластмаса като чашите, но тези с картинките безспорно мачкат (нянки). понеже Иван (кучето) ги видя, той взе по-готината - тази с хипо...
така или иначе, вече имаме къде да си правим мюслито и всичко е наред.

apart from that, вчера (Събота) щяхме да ходим до Бърно, но напъпилата ни социализация+леността, която донесохме от България, ПЛЮС и това, че се успахме ни попречи да отидем... трябваше да си напишем домашните, т.е. писмата до местните координатори, but nooo... too busy playing an all star football game and """partying"""...
затова си останахме в Оло... олом... абе сещате се!

ОБАЧЕ
не мога да се сдържа, ето пимпвам си блога...
вкарвам си playlist-а от ласт.фм...
не знам защо.
сигурно... музика+текст ще направи експириънса още по-пълнокръвен (yeaah right).
сещам се обаче за култовия телепатичен момент с Макс от това лято.
оказа се, че и двамата сме чели един и същи блог на някаква популярна блогърка-лелка. не знам дори как се сетихме, но се разкапахме от смях. жената си карала автомобила и слушала, всички да станат, Autechre... и отрочето й от задната седалка казало "мамо, тези машини са толкова самотни" или нещо от тоя сорт. коментарите бяха дори по-нелепи от поста. неща от типа на "уау, как караш и слушаш Autechre, аз не бих издържал".
та така и ние с Иван (кучето) вчера хапвахме земелки и слушахме Tv on the Radio, така че сигурно сме супер яки, супер по-яки от вас, които четете и почти толкова яки колкото лелката, колата и детето...
но наистина, да бълваш за музиката в блога и да си вкараш листа от гей.фм е супер снобско - просто вкусовете ти разляти на белия лист=hey, look at me, it's the neighborhood hipster...

упорито пиша само глупости и не казвам нищо за града и т.н. но, сериозно, ако ви се гледа инфо за някakъв град, пуснете си "Другата България".
не бе, ще има туристическа част просто искам първо да си подредя мислите и дрехите...

бърнард

не знам, това, което сега ще постна го писах четвъртък май, но от тогава бях busy да се интегрирам и все не достигаше време да го редактирам и окомплектовам със снимков материал ("снимков материал" - ок, Гена Трайкова).

това е само, за да ви покажа, че наистина съм се разкарал от БГ.
не знам за какво щях да пиша - тия снимки са още от Сряда. докато Иван (кучето) пишеше милярд пъти "обичам те" аз умирах от скука и видях ей този таралеж от балкона:

не бях виждал наживо преди затова се втурнах да го заснема ("втурнах" и "заснема" - минус хиляда точки). докато му правех фотосесията дойде и тази котка...

абе да, идилия, ноев ковчег, а-у... в общи линии след това се скрих, защото по линията на градация (ако съществува такова нещо/словосъчетание), след таралеж и котка идва птеродактил, а той щеше да ме грабне и да ме върне в Красна Поляна (която упорито наричам Западен парк). само по себе си това не е лошо, просто ако можеше да ме мята от едното място на другото, така че хем да напредвам културно, хем да си функционирам в София, хем енд егс...
всъщност това ми напомня...
странно, но тотално съм орязан от чувства на сантименти или проблеми при адаптациията. въпреки че с Иван (кучето) сме провели има-няма 2 сносни разговора с хора отвъд нас, не се чувствам културно-шокиран... в крайна сметка, явно съм темерут... сещам се, когато бях малък, много се вълнувах от извънземни и т.н., та баща ми (ок, Макс, пастрока ми) ми беше купил някаква книга на американец, отвлечен от извънземни... единственото, което помня от нея (не, че я довърших) е, че извънземните подмениха метаболизма на човека. серионо... пич, когато те отвличат извънземни последното нещо, за което им пука е дали искаш ranch sauce на такото си... anyways, май и мен са ме отвлякли малките факъри и са ми ампутирали всякаквите сантименти (примерно това да свързвам места и музики* с момичета). ПРИМЕРНО!

* музики: "Митко, ти имаш ли си приятелка?"
"Аз си имам много приятелки."
"А някоя по-специална?"
"Мда."
"Защо не я доведеш да опита сладкото?"
"Тя не си пада по такива неща. Пада си по... разни музики"

все едно,
сред куците работи, за които да пишеш в блог е това как пиеш и купонясваш, imo... много мразя и разговори тип "бате, на село дядо прави ракия от рандъм плод, 45 градуса", "о, а на бащата гроздовата, 21311 градуса, а от ширата прави петмез..." и т.н. (ужасни последни 2 реда, най-слабите дотук). всъщност написах това като извинение, че ще говоря за пиене. но предполагам, всички ви интересува чешкото пиво (не знам кои са всички, понеже не казах на майка ми за блога и май няма кой да го чете). с Иван (кучето) го полазихме ("пивото")... има около милярд вида и достигнахме до силната идея да почнем от единия край на касите в магазина и ден по ден да стигнем до другия... този принцип ни преее... защото едната бира се оказа безалкохолна - пусти културни шокове, езикови бариери енд стъф.
якото е следното... погледнете етикета на тази бира...

това ако не е един актьор, който участва в "Ане/Мъртви градове" (плюс десет хиляди точки). баш той е, явно през свободното си време е етикет на бира в Чехия. anyways, понеже много ме е страх от публични личности, искам да кажа, че доколкото разбирам от тези неща, този актьор е много добър и има много хубав глас, така че го моля, когато разбере кой съм, да не ме напада...
(мислех си, че по-долу от първия ми пост, няма накъде да падна, но... виж ти)
изобщо, много мразя себе си в задна дата - примерно да си намирам есета от училище или рисунки от времето, когато си мислех, че мога да рисувам. та така и с тия неща, които съм писал преди 2 дни. много ме дразнят, но ме мързи да ги променям...
аре и, само да не забравя, вероятно някои от вас (вас?) очакват от мен да го кажа и мисля, че е време:
Просто съм такъв човек

Йезззър

...

оп...
реших да си направя блог, в който да пиша някакви неща, докато ме няма. вместо и-мейл... това си е и по-пасивен терор - някак си много по-изискващо е да си отвориш пощата и да видиш поредното писмо с тъпотии... но пък има и шанс така да изпускате някои от интелектуалните ми опити, така че ако има вариант subscribe-нете се за блога... не знам, има ли, аз не разбирам много от този, хех, феномен, да не кажа, че съм му принципен противник...
в този ред на мисли (хаха), ще се опитам, и ще се проваля, да направя нещо като анти-блог, т.е., в повечето блогове хората мрънкат само за себе си - каква музика слушат, колко ги е впечатлила някаква книга и т.н., което само по себе си не е лошо, но изложено писмено изглежда като парадиране...
е, за никого не е такйна, че аз парадирам постоянно, така че все едно... ясно е, че ще си напавя хипер пимпнат блог с музика, цитати от книги и имена на художници на всеки три реда, но хората, които ме познават знаят, че съм истински (да бе!).
леле, дотук се получава ужасно...
иначе отправям благодарности към Жоро Мойнов (ок). с него през лятото си говорехме колко тъпо нещо са блоговете и той каза, че би си направил такъв само ако замине нанякъде... та оттам ми хрумна.

и така... започвам с пътеписната част
(макар че ми е доста скучно, май повече искам да храня блоговете, но все едно)
абе, ок пътувахме... направих номера си от последните ми дълги пътувания АКА спах почти през цялото време.
би било много ефектно да сваля профила на съ-пътниците си, но това би отивало повече на тетрадката ми по ЗИП Литература от 11 клас...
само едно нещо! високо ниво на поличбеност: шофьорът на автобуса беше същият тип, които ме е карал газилиън пъти по маршрута София-Разград. и за щастие не позна в мен детето, което повръщаше почти всеки от тези газилиън пъти...
за сметка на това контрабандира почти всички цигари на света...
ето и... ъъъ... снимка на някоя си граница... предполагам, че показва условията на живот в един свръхглобален свят или нещо такова, но за мен си е само снимка:

същата снимка, няколко минути по-късно, когато спряха климатика и стъклата се изпотиха (не бе, сериозно, само стъклата се изпотиха; вътре изобщо не беше неприятно и миришеше, даже ухаеше, на малкия нещастник коколино):


и така... пристигнахме, даже имаме и къде да спим... даже и разцъкахме града, въобще не е голям, центърът е достъпен пеша, цените се като в БГ (Недялко Йорданов: "ама заплатите не са такива") - да, мерси...
имам да кача още милярд снимки, понеже Иван (кучето) писа писмо 18 часа (колкото и пъти да надзърнех все беше стигнал до "обичам те")... снимките естествено са, коя от коя, по-противни... блогът ми е тъп, не знам да пунктуирам, не знам как се пише "пунктуирам" и няма достатъчно имена на известни важни хора...
лека :))