пък и то на феите като не им пляскат, умират, anyone?
ама пък така де, нищо не ме спира поне да се изфръцкам, че бях на концерт на jesu (а, какво? jesu?).
снимчица и филмче, което си заслужава само заради първите 11 секунди.
един ден...
четвъртък, 13 декември 2007 г.
jesu
отдавна мина времето, в което ако не отразявах някакви събития от живота си тук, все едно не са се случили. сиреч, писна ми да си водя интернет рубрика - блог.
пък и то на феите като не им пляскат, умират, anyone?
ама пък така де, нищо не ме спира поне да се изфръцкам, че бях на концерт на jesu (а, какво? jesu?).
снимчица и филмче, което си заслужава само заради първите 11 секунди.
един ден...
пък и то на феите като не им пляскат, умират, anyone?
ама пък така де, нищо не ме спира поне да се изфръцкам, че бях на концерт на jesu (а, какво? jesu?).
снимчица и филмче, което си заслужава само заради първите 11 секунди.
един ден...
събота, 17 ноември 2007 г.
closely observed trains
ехооо, има ли някой??
хм, не съм си ъпдейтвал блога цял месец...
просто нямам особен достъп до компютър с бг, за да съм редовен, а ми отнема време да си доошлайфам постовете. всъщност блогчето е пълно с недовършени чернови-мутанти, които често съм обединявал в няколкото неща, които сте чели от мен...
все едно, разказвам истинска история или по-скоро я преписвам, защото някакви извратена сила ме накара да правя именно това. няма да давам отчет, знам, че е много, ама много не-куул да скрибуцаш в няква тетрадка все едно си негрото от "Да откриеш Форестър".
оттук започва текстът:
ок, сред нещата, които не съм планувал и не съм искал, е да оставам сам на ЖП гарата в Бърно за два часа, за да взимам влак с шибано прехвърляне до Оломоуц.
пропуснах да кажа, че е 22 и 30 и гарата прилича на мини "Кралят на рибарите".
сега ако бях Брок вече щях да звъня в консулството и да псувам тази източна държава с неизправната й инфраструктура и пияните й скитници.
по принцип имам фобия от гари долу-горе от времето, когато изпращах някаква германка, позната на вуйчо ми (ОХ!) от София за Будапеща и един тип се представи за шофьора на автобуса и ни измъкна 50 евро. вярно, че после по случайност го спипахме, но историята, както казват, ме травмира..
естествено, ЖП гарата е прилично заселена от хомлеси и отрепки, но аз съм се покрил в кенефа и буквално се насирам от страх...
не бе, седя в някаква мини-чакалня, но ако някой дойде да говори с мен няма да пусна обичайното: "ne rouzomim", а ще му бутна 50 крони в ръката и ще почна да тичам в кръг и да крещя "Павел Недвед, Павел Недвед"...
куул гледка: до мен има китаец/японец на около 50, който съдейки по гид-а, пътува за Прага и съдейки по хвърчащите шрапнели и щракането си реже ноктите на краката, честно.
сега, когато преписвам това от тетрадката си най-вероятно се чувствам като пълен гъз, затова и спирам.
тийт
тийт
край на трансмисията
ок, второ съобщение, няма как:
Thank God for McDonald's
както всяко, хайде не всяко, но повечето хубави неща в Чехия, малката уютна чакалня затваря в 23:00. и аз удачно се оттеглих към Макдоналдс, който е на 100-на метра от гарата. а глобализацията била лоша и т.н.
в момента шейк и кафе са единствените ми житейски опори, преди да посрещна истината в лицето - че влакът ми сигурно ще закъснее, както тези преди него и прехвърлянето в Чешка Тржебова (whatever) става доста крехко понятие.
ДА БЕ, ЗНАМ, ЧЕ ДРУГИЯТ ВЛАК ЩЕ ИЗЧАКА МОЯ, АКО ЗАКЪСНЕЕ
минус милярд точки - тетрадка, книга и кафе...
ставам до кенефа и се оглеждам в огледалото - пораснала ми е дълга коса, пораснали са ми и шал с есенни цветове и кафяв шлифер.
Макдоналдс затваря след 7 минути
глобализацията - Брок каза: "Is it too much to ask for to be served with a smile in McDonald's"
Мr. T каза: "I pity the fool, който ще хваща влак в 00:28."
Shulture Cock
ок, върнах се на гарата и... беше затворена.
въпреки паниката пробих до някаква подземна (поредна) чакалня, а сега вече се возя на влакчето (правилното надявам се)
пропуснах да кажа...
когато в десет и половина се явих на ЖП гарата дори не видях, че касите са затворени.
първо реших да огледам възможните изходи и варианти за бягство. така попаднах на малката чакалня, откъдето впоследствие, за собствена изненада, си купих и билет. (допреди това си мислех, че помещението е гардеробна).
но си представям как пристигах след 12 и виждах цялата гара затворена и директно потеглях към Гранд хотела - никога нямаше да открия подземната чакалня с нощната каса...
като/АКО се прибера ще се изкъпя, няма да спя, а ще си отворя бира и ще си свия цигара от чай и тоалетна хартия. после се покривам през глава и, когато искате да ме върнете в България ще трябва да наемете папомобила...
добре де, и аз, който съм библиотечен плъх от световна класа усещам чара на това да си ОМГ битник. само нека ви кажа нещо за битниците. те са а) по-високи от моите метър и 74; б) били са се поне веднъж след основно училище; в) знаят как да реагират, когато излизайки от клубче в Оломоуц, за да пишат пияни смси, местни жители им подадат лула с осем изхода...
кондукторът мина и ми видя билета и не каза нищо, което е равно на "в правилния влак съм".
badass ъпдейт: 1 без 10 е.
ок, това вече е отвъд тетрадката (червената anybody?), но като пристигнах в пустата Тржебина се оказа, че има два влака Excelsior, единият номер 420, а другият 421... а аз бях спокоен, че влакът ми е Excelsior 421. единият отива в Прага, другият в Оломоуц, или пък, единият пристига от Прага, другият от Оломоуц. за щастие 420 закъсня и така влаковете пристигнаха в един и същ момент, а аз стоях по средата им: "он-че, бон-че...".
е да, питах 100 човека и накрая хванах правилния, но честно, не ми беше фън.
няма дори да спестя изключително ироничния интелектуален момент. първият влак, на който се возих се казваше Галилео Галилей. а Excelsior значи и нещо повече, но на мен ми е познато като един фрагмент на Ницше, стооооооп. нищо не знам за него, освен пикантните подробности как е умрял, просто ми трябваше за една курсова. всъщност и за смъртта му не знам повече от това, което веднъж някаква учителка или лекторка (?) каза "и той, човекът, решил да отиде веднъж на публичен дом с другите..."
та, докъде бях - Excelsior. става въпрос за някакво езеро, което спряло да се оттича един ден и тръгнало нагоре или нещо подобно, алюзия за "God is Dead", предполагам... и това за езерото, до степента, в която го разбирам, е, мммм, послание да спрем да се уповаваме в или да си обясняваме нещата с Бог, а пък нали и Галилео с теорията за гравитацията и всичко това с динята, се е противопоставил на разбиранията на църквата, та имаше някакъв безумен диалог между тия влакове...
сериозно, писна ми да пиша, аре лека, отивам да се свия в леглото и да си смуча пръстта...
хм, не съм си ъпдейтвал блога цял месец...
просто нямам особен достъп до компютър с бг, за да съм редовен, а ми отнема време да си доошлайфам постовете. всъщност блогчето е пълно с недовършени чернови-мутанти, които често съм обединявал в няколкото неща, които сте чели от мен...
все едно, разказвам истинска история или по-скоро я преписвам, защото някакви извратена сила ме накара да правя именно това. няма да давам отчет, знам, че е много, ама много не-куул да скрибуцаш в няква тетрадка все едно си негрото от "Да откриеш Форестър".
оттук започва текстът:
ок, сред нещата, които не съм планувал и не съм искал, е да оставам сам на ЖП гарата в Бърно за два часа, за да взимам влак с шибано прехвърляне до Оломоуц.
пропуснах да кажа, че е 22 и 30 и гарата прилича на мини "Кралят на рибарите".
сега ако бях Брок вече щях да звъня в консулството и да псувам тази източна държава с неизправната й инфраструктура и пияните й скитници.
по принцип имам фобия от гари долу-горе от времето, когато изпращах някаква германка, позната на вуйчо ми (ОХ!) от София за Будапеща и един тип се представи за шофьора на автобуса и ни измъкна 50 евро. вярно, че после по случайност го спипахме, но историята, както казват, ме травмира..
естествено, ЖП гарата е прилично заселена от хомлеси и отрепки, но аз съм се покрил в кенефа и буквално се насирам от страх...
не бе, седя в някаква мини-чакалня, но ако някой дойде да говори с мен няма да пусна обичайното: "ne rouzomim", а ще му бутна 50 крони в ръката и ще почна да тичам в кръг и да крещя "Павел Недвед, Павел Недвед"...
куул гледка: до мен има китаец/японец на около 50, който съдейки по гид-а, пътува за Прага и съдейки по хвърчащите шрапнели и щракането си реже ноктите на краката, честно.
сега, когато преписвам това от тетрадката си най-вероятно се чувствам като пълен гъз, затова и спирам.
тийт
тийт
край на трансмисията
ок, второ съобщение, няма как:
Thank God for McDonald's
както всяко, хайде не всяко, но повечето хубави неща в Чехия, малката уютна чакалня затваря в 23:00. и аз удачно се оттеглих към Макдоналдс, който е на 100-на метра от гарата. а глобализацията била лоша и т.н.
в момента шейк и кафе са единствените ми житейски опори, преди да посрещна истината в лицето - че влакът ми сигурно ще закъснее, както тези преди него и прехвърлянето в Чешка Тржебова (whatever) става доста крехко понятие.
ДА БЕ, ЗНАМ, ЧЕ ДРУГИЯТ ВЛАК ЩЕ ИЗЧАКА МОЯ, АКО ЗАКЪСНЕЕ
минус милярд точки - тетрадка, книга и кафе...
ставам до кенефа и се оглеждам в огледалото - пораснала ми е дълга коса, пораснали са ми и шал с есенни цветове и кафяв шлифер.
Макдоналдс затваря след 7 минути
глобализацията - Брок каза: "Is it too much to ask for to be served with a smile in McDonald's"
Мr. T каза: "I pity the fool, който ще хваща влак в 00:28."
Shulture Cock
ок, върнах се на гарата и... беше затворена.
въпреки паниката пробих до някаква подземна (поредна) чакалня, а сега вече се возя на влакчето (правилното надявам се)
пропуснах да кажа...
когато в десет и половина се явих на ЖП гарата дори не видях, че касите са затворени.
първо реших да огледам възможните изходи и варианти за бягство. така попаднах на малката чакалня, откъдето впоследствие, за собствена изненада, си купих и билет. (допреди това си мислех, че помещението е гардеробна).
но си представям как пристигах след 12 и виждах цялата гара затворена и директно потеглях към Гранд хотела - никога нямаше да открия подземната чакалня с нощната каса...
като/АКО се прибера ще се изкъпя, няма да спя, а ще си отворя бира и ще си свия цигара от чай и тоалетна хартия. после се покривам през глава и, когато искате да ме върнете в България ще трябва да наемете папомобила...
добре де, и аз, който съм библиотечен плъх от световна класа усещам чара на това да си ОМГ битник. само нека ви кажа нещо за битниците. те са а) по-високи от моите метър и 74; б) били са се поне веднъж след основно училище; в) знаят как да реагират, когато излизайки от клубче в Оломоуц, за да пишат пияни смси, местни жители им подадат лула с осем изхода...
кондукторът мина и ми видя билета и не каза нищо, което е равно на "в правилния влак съм".
badass ъпдейт: 1 без 10 е.
ок, това вече е отвъд тетрадката (червената anybody?), но като пристигнах в пустата Тржебина се оказа, че има два влака Excelsior, единият номер 420, а другият 421... а аз бях спокоен, че влакът ми е Excelsior 421. единият отива в Прага, другият в Оломоуц, или пък, единият пристига от Прага, другият от Оломоуц. за щастие 420 закъсня и така влаковете пристигнаха в един и същ момент, а аз стоях по средата им: "он-че, бон-че...".
е да, питах 100 човека и накрая хванах правилния, но честно, не ми беше фън.
няма дори да спестя изключително ироничния интелектуален момент. първият влак, на който се возих се казваше Галилео Галилей. а Excelsior значи и нещо повече, но на мен ми е познато като един фрагмент на Ницше, стооооооп. нищо не знам за него, освен пикантните подробности как е умрял, просто ми трябваше за една курсова. всъщност и за смъртта му не знам повече от това, което веднъж някаква учителка или лекторка (?) каза "и той, човекът, решил да отиде веднъж на публичен дом с другите..."
та, докъде бях - Excelsior. става въпрос за някакво езеро, което спряло да се оттича един ден и тръгнало нагоре или нещо подобно, алюзия за "God is Dead", предполагам... и това за езерото, до степента, в която го разбирам, е, мммм, послание да спрем да се уповаваме в или да си обясняваме нещата с Бог, а пък нали и Галилео с теорията за гравитацията и всичко това с динята, се е противопоставил на разбиранията на църквата, та имаше някакъв безумен диалог между тия влакове...
сериозно, писна ми да пиша, аре лека, отивам да се свия в леглото и да си смуча пръстта...
понеделник, 15 октомври 2007 г.
повече снимки, по-малко текст
вече 10-ти ден не мога да се хвана и да постна присъдата си за Прага...
явно с отрязването на косата на Иван (кучето) и творческите ми способности са изчезнали (ВНИМАНИЕ самоирония: не, че преди това е имало такива) - нали се сещате, нещо Самсон, ала-бала...
и честно, цял живот чакам да отида в Прага и не беше като удар с мокър парцал, каквито бяха първоначалните ми прогнози. сигурно това е част от причината (т.е. цял живот акумулирани очаквания). другата част е фактът, че колкото и да е малък Оломоуц е досущ като Прага и някак си вече бях подготвен за атмосферата и, до известна степен, за архитектурата (за съжаление в Оломоуц няма толкова сецесион; there you go http://www.wikipedia.org/).
всъщност тук ще, както е модерно да се казва, "взривя наратива", като се надявам някой шрапнел да не удари спящия на 1 метър от мен Иван... но миналата сряда следях он-лайн резултата на смъртоносната схватка България-Албания. на другия ден прочетох коментара на Димитър Пенев: "Много пъти съм казвал, че всеки мач е отделен. Този беше най-отделният". та и всеки град е отделен, every place is a house, ама Прага е доста отделен. имам предвид, че въпреки че не бях с "O-face", докато го преброждахме, бих поживял там (to say the least).
бла, бла, снимки и коментари.
да! нощувахме във физкултурен салон и имаше батут...
Иван (кучето), понеже е badass, едната вечер спа на него.
поляците се правят на идиоти:
поляците се разпиляват:
бтв, говорейки за поляци, не знам кой е коректният термин - дали са нация, етнос, племе (сбирщина?), но сериозно, ако съществува такова нещо като полски ген, безспорно не го харесвам (да не кажа нещо повече). искрени извинения на моята колежка Каролина, която е от Полша и е coolness, но реалните поляци... момчетата са отвратително еднакви - чипоноси и славянски на max. тях някак си успявам да ги смеля с времето де... но полските жени са нещо, с което никога няма да свикна и, с което се надявам да не пътувам повече в едно купе...
ако мога да изляза от топика... тук ще опитам нещо, не знам до колко е вярно. така или иначе, когато на човек му сервират голямо количество сложна информация, той абсорбира (?) само това, което разбира и после се пъчи с него пред момичета от класическата (ШАЗАМ!). но някъде по трасето, по време на лекции, чух нещо за мита за "добрия антрополог", т.е. това, че всъщност не е добър и повечето биг шот антрополози, които са ходили по разни острови, са хранели здраво местните. с тази малка информация не искам да се правя на начетен, това нещо случайно е рикоширло в главата ми, докато съм си рисувал в някоя лекция. все едно де, и ние с Иван (кучето!) се мъчим да сме добри и да не псуваме местните или интернационално местните, но постепенно се очерта тенденцията да им измисляме прякори и вече сме заобиколени от същества като Свлачището, Леминга, Емилио дъ Ритард, Черепа, Фасцинатора (тоя ще го снимам и ще ви го покажа, обещавам), Грънка-лънка, Поляка (което е яко, щото човекът е австриец) и т.н.
всъщност вчера проведохме най-интелигентният разговор за него:
М: Тоя сърбина...
И: Къв сърбин, бе? Той е поляк или шваба... Всъщност какъв беше?
М: Авсртиец...
хах, другото яко е, когато е много спешно да споделя нещо за някой околен и естествено не мога да му кажа името, затова използвам кодове от рода на "тоя тип, "Е" е първата буква от името му и живее в страната, която прилича на ботуш"... weak!
ако говорим за реалния ни Прага-експириънс. естествено едва ли има по-гнусно нещо от гайд от типа на "Top 10 Prague". истината, всички освен японците и американците знаят, е по-скоро да се движиш що-годе напосоки и да "попиваш" неща... ние обаче се провалихме с това да се движим рандом, защото имаше няква добра телепатична сила, водеща ни по пътя... например, говорихме си как има няква забележителност от сорта на "Стената на Джон Ленън" и как грам не знаем къде е и след 3 минути ходене, и то по възможно най-невзрачния и произволен маршрут, попаднахме на същата тази стена.
всъщност повечето сносни снимки са от няква яка галерия, която открихме по случайност...
(ако случайност е да видиш огромен надпис Andy Warhol; не, че Andy Warhol означава нещо за нас или за някой по света)...
Джинджър и Фред - low profile забележителност на Прага... или поне с такова впечатление останах, защото нямаше куп туристи отпред:
тук ще се опитам да не звуча супер самодоволно и тип "хей, вие си пиете вишновка, аз обикалям света", но това си е нашето откритие от града - няква поляна до Карловия мост с лебеди и горещо вино (а със снимката мога да украся корицата на "Emo Monthly" стига да не беше полу-усмивката):
всъщност не казах почти нищо за Прага май, ама така или иначе би било много куцо, а и не искам да разваля евентуалните ви посещения там, you know.
такъв човек съм просто...
четвъртък, 11 октомври 2007 г.
Edward the Scissors
ок, заминаваме за Прага, така че няколко дни няма да поствам.
междувременно ще ви оставя малко снимки, над които да разсъждавате...
както са казали, пътят към ада е постлан с добри намерения...
нещо такова е и това, което ще видите...
междувременно ще ви оставя малко снимки, над които да разсъждавате...
както са казали, пътят към ада е постлан с добри намерения...
нещо такова е и това, което ще видите...
сряда, 3 октомври 2007 г.
LOST
ами да, така е то...
или просто може би съм такъв човек.
докато сме на вълна мен, изглеждам ужасно на тези автентични кадри, но същия ден станахме мега рано да ходим НА библиотека, за да четем текст, който отлагахме една седмица, а и... а и вие да готвите два пъти на ден ще заприличате на мен. чувствам се изцеден и потиснат и цялото това готвене ми внушава да добавям "а" на края на думите: "чувствам се изцедена и потисната".
иначе в предния пост наложих тенденцията да експонирам (wap-wa-pwa) разни местни продукти и придобивки. е, този път сме на вълна придобивки.
знам, че това ще развълнува някои от вас, така че дори съм го дарил с що годе адекватна снимка. за мен е... yeah, whatever. да и естествено това не е баш, the real deal, затова ще пропусна всички интелигентни забележки за the green fairy, отрязани и уши и Трент Резнър (Б. ред.: http://www.youtube.com/watch?v=l0s5UOVsMDg):
но това вече...
тук просто хипстърометъра ще се пръсне, и знам, че е четвърти пореден чифт черно бели кецове, но имаше безумна разпродажба, а и, you know, обичам "старата школа":
като цяло, с моя вроден аналитичен ум се случва да разцепвам мрака на социалните феномени и да ги сервирам на хора, които не ги интересува (баба ми)...
все едно де, самата практика на купуването на сувенири и тЯм подобни представлява до някаква степен символно приобщаване на късове от непознатия завладян свят. сувенирът действа и като отправна точка за спомена - обединява пътуването и дома в памет. всъщност това ми хрумна като се сетих, че в стария свят (този, който държа да кажа, че не вярвам да е съществувал), разни безумни крале са се трепели да събират артефакти свързани със смъртта на Иисус, защото видиш ли като ги отнесат у дома си, градът им става нов Йерусалим, получава божествена легитимация и т.н. не знам за какво пиша тези глупости... освен може би защото като се върнем, ще се окаже, че сме попили чуждата култура на едно повърхностно пазарно ниво, а не сме донесли артикули от истинска стойност - ключодържател на Оломоуц и glow in the dark макет на Карловия мост...
ами да, enter Brock from the USA.
Брок се занимава с това да доказва съществуването на т.нар. dorks в реалния живот - има "matching denim jacket and pants" и името му е изписано на чантата, но не с флумастер, а мама и тати са дали да се отпечата... сам по себе си Брок не е лош и дори някак си оставаш безсилен пред неговата способност да се очарова от сервирането на руска салата и посещението на замъци... НО!
доколкото разбрах от нашите американски приятелки, Брок е казал, че не би издържал да е по-на изток от тук и, цитирам "anything worse than this". Самата фраза "anything worse" предполага, очевидно, че тук е и поне малко "bad". само, че тук не е. едва ли има по-нормално място на света... чисто, подредено, на някои места даже по американски стерилно, с тази разлика, че има и пешеходци, а не всички са се наблъскали в тръковете си, за да ходят до мак драйв, драйв-ин синема, концерт на At the Drive-In и т.н. тук... трамваите са ниски, за да могат пенсио... възрастните хора да се качват лесно и шофьорите спират на пешеходни пътеки (извратени копелета). като казвам това изобщо не отправям няква косвена критика към България. това са детайли, без които спокойно мога да живея...
абе просто това е едно нормално развито място, както почти всички места вече, и е много смешно някои да го храни. особено някой в чиято държава най-възрастното нещо е Доналд Тръмп...
национален отбор
доста време мина откакто постнах.
и не е, че не пиша, даже напротив, но нещо не достига време да редактирам ...
страшното е, че един следобед седнах и писах не на компа, ми на тетрадка и то някви що-годе размишления... по пирнцип съм огромен противник на писането, понеже изглежда измамно лесно, а е толкова гнусно да се обливаш в собствените си слова (сериозно, възприемам го като естествено продължение на мастурбацията); трябва да е свещено и не общодостъпно - всеки да си има блог, в който да ми пише каква книга е чел през уикенда...
откъде почнах, къде стигнах...
та, за писането на балкона в тетрадка... не бива!! вероятно е специфична форма на релакс от културния шок, който НЕ изживявам... опасността е, че ако посмея да препиша тетрадковите глупости и да ги постна тук, може на всичките ми дрехи да порасне поло яка, if you know what i mean...
вече е и наложително да вкарам някакви външни персонажи, макар че има шанс да заприличат на personal adds от "Една седмица в Оломоуц":
Джон от Дъблин - харесва RHCP и Хари Потър.
Томаш от Братислава - харесва RHCP и Хари Потър.
да... принципно в такива кутийки като нашата живеят още четирима души, с които споделяме една кухня и две бани!? две чехкини, едната, е почти невидима, даже аз май само съм чувал за нея, а не съм я виждал, другата тренира софтбол и затова не й се отваряме. другите две момичета са американки и те са ни главният социален outlet. знам, че това не е много кашер, при все че съм на европейска програма за обмен, а американците, нали, са супер тъпи и тъй нататък, но такъв ни беше жребият... и като цяло не е зле, забавляваме се порядъчно, главно си готвим на разменени гостувания... аз правих няква паста, после и руска салата, а те ни приготвиха два пъти такота, макар че Иван (кучето) се опита да им внуши да направят с каймата "keebapchita"... учителката ми по литература би го определила като "анахроничен" (shit!). все едно де, такотата са яки и мисля, че е крайно време да ги внесем в България. така че, моля няколко мексиканци да се превърнат на орли и да долетят до Попа: "Message to the arabians, step aside, cooks from Mexico are coming"...
ениуейс, снимки:
интересно бтв, никой не направи някакво "национално" ястие: мексиканска, италианска и мнимо руска кухня. това ме навежда на мисълта, че има нещо общо между двете култури (BG и USA) - стриктно консуматорски са (не в ядивен план), т.е. имат ограничен брой наистина автентични белези, особено на гастрономическо ниво, а главно копират кулинарните и особено в щатския случай ъфкорс, духовните достижения на други люде. в америка националното ястие е... месо, много? в България е... боб, или нещо откраднато от околностите?
което ме отправя към един основен проблем. програмата Еразмус е предвидена да е нещо като "let's celebrate our differencies". т.е. трябва да има и национално репрезентативна вечер, на която с Иван (кучето) да приготвим традиционно ястие, каквото не съществува... хрумна ми, че можем да ги заведем в произволен ресторант и да избягаме без да платим сметката... "dude, this is bulgarian tradition, it's called the BOOOMB".
и тъй като днеска съм на вълна култури и нации, ще хвана да понищя малко местната, но естествено на много ниско и дребнаво ниво...
на първо място, трябва да се отбележи, че в чешкия език единственото съществително, определящо професия, националност и изобщо рефериращо към хората, което няма женски еквивалент е "човек". така е и в българския май, така че всички сексисти могат да квичат от радост...
и тук малко от "забавната" местната продукция...
не мога да се сдържа: sladka chilli omacka na kure (everybody put their random mangina joke in herrre):
и разбира се Dr. Devil, чисти грехове... и петна - противопоставен на серафимския Mr. Proper и т.н.
това е безспорният шлагер обаче:
Рецептата гласи: "За да приготвите това ястие, първо е нужно да заробите малко виетнамско дете..."
Очаквайте от същата поредица "Малкия Хосе (къде са мама и татко?) приготвя паеля" и "Наташа (обещахте ми да стана манекенка в Париж) вари кнедли".
Очаквайте от мен глупости...
ПС, важно съобщение. Днес е рожденият ден на Мариана-Ябълката (която повечето, който ме четат, май познават), така че да й се пожелаят само хубави неща и, хора, аре тази година й вземете сносен подарък :P
и не е, че не пиша, даже напротив, но нещо не достига време да редактирам ...
страшното е, че един следобед седнах и писах не на компа, ми на тетрадка и то някви що-годе размишления... по пирнцип съм огромен противник на писането, понеже изглежда измамно лесно, а е толкова гнусно да се обливаш в собствените си слова (сериозно, възприемам го като естествено продължение на мастурбацията); трябва да е свещено и не общодостъпно - всеки да си има блог, в който да ми пише каква книга е чел през уикенда...
откъде почнах, къде стигнах...
та, за писането на балкона в тетрадка... не бива!! вероятно е специфична форма на релакс от културния шок, който НЕ изживявам... опасността е, че ако посмея да препиша тетрадковите глупости и да ги постна тук, може на всичките ми дрехи да порасне поло яка, if you know what i mean...
вече е и наложително да вкарам някакви външни персонажи, макар че има шанс да заприличат на personal adds от "Една седмица в Оломоуц":
Джон от Дъблин - харесва RHCP и Хари Потър.
Томаш от Братислава - харесва RHCP и Хари Потър.
да... принципно в такива кутийки като нашата живеят още четирима души, с които споделяме една кухня и две бани!? две чехкини, едната, е почти невидима, даже аз май само съм чувал за нея, а не съм я виждал, другата тренира софтбол и затова не й се отваряме. другите две момичета са американки и те са ни главният социален outlet. знам, че това не е много кашер, при все че съм на европейска програма за обмен, а американците, нали, са супер тъпи и тъй нататък, но такъв ни беше жребият... и като цяло не е зле, забавляваме се порядъчно, главно си готвим на разменени гостувания... аз правих няква паста, после и руска салата, а те ни приготвиха два пъти такота, макар че Иван (кучето) се опита да им внуши да направят с каймата "keebapchita"... учителката ми по литература би го определила като "анахроничен" (shit!). все едно де, такотата са яки и мисля, че е крайно време да ги внесем в България. така че, моля няколко мексиканци да се превърнат на орли и да долетят до Попа: "Message to the arabians, step aside, cooks from Mexico are coming"...
ениуейс, снимки:
интересно бтв, никой не направи някакво "национално" ястие: мексиканска, италианска и мнимо руска кухня. това ме навежда на мисълта, че има нещо общо между двете култури (BG и USA) - стриктно консуматорски са (не в ядивен план), т.е. имат ограничен брой наистина автентични белези, особено на гастрономическо ниво, а главно копират кулинарните и особено в щатския случай ъфкорс, духовните достижения на други люде. в америка националното ястие е... месо, много? в България е... боб, или нещо откраднато от околностите?
което ме отправя към един основен проблем. програмата Еразмус е предвидена да е нещо като "let's celebrate our differencies". т.е. трябва да има и национално репрезентативна вечер, на която с Иван (кучето) да приготвим традиционно ястие, каквото не съществува... хрумна ми, че можем да ги заведем в произволен ресторант и да избягаме без да платим сметката... "dude, this is bulgarian tradition, it's called the BOOOMB".
и тъй като днеска съм на вълна култури и нации, ще хвана да понищя малко местната, но естествено на много ниско и дребнаво ниво...
на първо място, трябва да се отбележи, че в чешкия език единственото съществително, определящо професия, националност и изобщо рефериращо към хората, което няма женски еквивалент е "човек". така е и в българския май, така че всички сексисти могат да квичат от радост...
и тук малко от "забавната" местната продукция...
не мога да се сдържа: sladka chilli omacka na kure (everybody put their random mangina joke in herrre):
и разбира се Dr. Devil, чисти грехове... и петна - противопоставен на серафимския Mr. Proper и т.н.
това е безспорният шлагер обаче:
Рецептата гласи: "За да приготвите това ястие, първо е нужно да заробите малко виетнамско дете..."
Очаквайте от същата поредица "Малкия Хосе (къде са мама и татко?) приготвя паеля" и "Наташа (обещахте ми да стана манекенка в Париж) вари кнедли".
Очаквайте от мен глупости...
ПС, важно съобщение. Днес е рожденият ден на Мариана-Ябълката (която повечето, който ме четат, май познават), така че да й се пожелаят само хубави неща и, хора, аре тази година й вземете сносен подарък :P
сряда, 26 септември 2007 г.
it's official
IMPORTANT MESSAGE: до всички добри хора, които мислят да идват към Чехия, за да видят как сме се установили с Иван (кучето). Освен да носят поне две бурканчета домашно кьополу (или пинджур, ЛОЛЗ @ Мариана и брат й), моля информирайте местния координатор (that would be me) предварително, защото както се оказа, тук ще ни скъсат задниците от учене... Изобщо парти концепцията се пропуква отвсякъде...
всъщност... след първите ми еразъм срещи бях написал голям хейт пост за хората наоколо, но после реших, че това не се включва в модерната напоследък визия за "добрия Момчи". казах си, че не е христиенско, даже е людоедско...
но така или иначе, so far не съм видял нищо out of the ordinary - хората и на ""Запад"" приключват развитието си околко RHCP и Fergie... разбира се, аз още не съм покрил целия еразмус спектър, който е нещо като галактическата конференция в Star Wars...
и не искам да се самоурочасвам, но може да не е хипер избухвацията, БАТЕНЦЕ...
(не бе, сигурно дори това е прекалено хейтърско и неправилно - все ще открия хората, с които да отида барем на концерт на Arcade Fire (ако исках да ходя))
та това, плюс непосилната задача да съберем 30 кредита, при все че тук дават по 2-3 на предмет, разлага ми разложение в чешко.
а да, има и лимит на отсъствията от лекции- до 2-3... god damn!!
besides that, предметите, които записахме не са лоши...
British Literature 2, казвам го за Моника - през Джойс, Грийн и Пинтър, ей така... целият литературен материал, който your neighboorhoud hipster може да използва в разговор над чаша чай, под чернобяла снимка (details, details).
American Studies 2 или както с Иван (кучето) го наричаме "Опознай врага"... ЛОЛЗ
Нещо History of Arts и Magic and Witchcraft не знам си кога... плюс хипотетичния клас Literature in Film... на хартия всичко е 6, но като не си запълним кредитите от СУ ще ни...
* прекъсване за реклама*
*а сега, филмът*
инак... това е в общи линии първият пост, който не е кръстен самоцелно... it's official - опитахме що годе всички бири от единия магазин, без някой повтарящи се модели като 50-те вида старопрамен. пълната колекция се превърна в лампа...
и така... още бири в блога ми - минус точки...
иначе цялата конструкция е известна за съседите ни (охо, появиха се странични персонажи) като "their beer collection". казаха и, че досега не са познавали българи, но представата им вече е за алкохолици, така че всички тъпанари могат да са спокойни - защитихме българската чест на нейното най-витално поприще. ("витално поприще"??)
иначе (за десети път), когато чешката ни съседка пита какви бири пием се отчая и само клатеше глава и повтаряше "This is not good beer". според нея, най-хубава била старопрамен, ама това го има и във Фантастико, ебаси... на нас с Иван (КУЧЕТО!) най-ни допадна прочутата марка Kozel...
иначе това някой да клати глава за мен стана нещо нормално... почти след всяка простотия, която кажа Ванката си клати главата, но за нашите отношения и това как изливам интелектуална помия към него друг път...
всъщност... след първите ми еразъм срещи бях написал голям хейт пост за хората наоколо, но после реших, че това не се включва в модерната напоследък визия за "добрия Момчи". казах си, че не е христиенско, даже е людоедско...
но така или иначе, so far не съм видял нищо out of the ordinary - хората и на ""Запад"" приключват развитието си околко RHCP и Fergie... разбира се, аз още не съм покрил целия еразмус спектър, който е нещо като галактическата конференция в Star Wars...
и не искам да се самоурочасвам, но може да не е хипер избухвацията, БАТЕНЦЕ...
(не бе, сигурно дори това е прекалено хейтърско и неправилно - все ще открия хората, с които да отида барем на концерт на Arcade Fire (ако исках да ходя))
та това, плюс непосилната задача да съберем 30 кредита, при все че тук дават по 2-3 на предмет, разлага ми разложение в чешко.
а да, има и лимит на отсъствията от лекции- до 2-3... god damn!!
besides that, предметите, които записахме не са лоши...
British Literature 2, казвам го за Моника - през Джойс, Грийн и Пинтър, ей така... целият литературен материал, който your neighboorhoud hipster може да използва в разговор над чаша чай, под чернобяла снимка (details, details).
American Studies 2 или както с Иван (кучето) го наричаме "Опознай врага"... ЛОЛЗ
Нещо History of Arts и Magic and Witchcraft не знам си кога... плюс хипотетичния клас Literature in Film... на хартия всичко е 6, но като не си запълним кредитите от СУ ще ни...
* прекъсване за реклама*
*а сега, филмът*
инак... това е в общи линии първият пост, който не е кръстен самоцелно... it's official - опитахме що годе всички бири от единия магазин, без някой повтарящи се модели като 50-те вида старопрамен. пълната колекция се превърна в лампа...
и така... още бири в блога ми - минус точки...
иначе цялата конструкция е известна за съседите ни (охо, появиха се странични персонажи) като "their beer collection". казаха и, че досега не са познавали българи, но представата им вече е за алкохолици, така че всички тъпанари могат да са спокойни - защитихме българската чест на нейното най-витално поприще. ("витално поприще"??)
иначе (за десети път), когато чешката ни съседка пита какви бири пием се отчая и само клатеше глава и повтаряше "This is not good beer". според нея, най-хубава била старопрамен, ама това го има и във Фантастико, ебаси... на нас с Иван (КУЧЕТО!) най-ни допадна прочутата марка Kozel...
иначе това някой да клати глава за мен стана нещо нормално... почти след всяка простотия, която кажа Ванката си клати главата, но за нашите отношения и това как изливам интелектуална помия към него друг път...
петък, 21 септември 2007 г.
pomerancovy
естествено...
намериха се хора, които да кажат, че Оломоуц не съществува, намериха се и такива, които да кажат "о, да... "Иван (кучето)" everybody". освен факта, че ще ви даря със снимка на втория, мисля, че ако си бях създал imaginary friend щях да измисля нещо по-оригинално от "Иван". това ако не ви убеди, няма какво.
(снимка с бири на балкона - минус десет хиляди точки).
някои от вас се поинтересуваха как изглежда общежитието в Чехия... ето снимка на вътрешния екстериор (да не се бърка с "външен интериор").
хайлайта на седмицата е... с Иван (кучето) бавно "обживяваме" стаичката... купуваме си неща от първа до осма необходимост (легенче, въже за простиране), но определено бомбата са съдовете ни. не знам, обожавам лекия кич за бита и едно от по-гадните неща, които можеш да причиниш на кухнята си е, да имаш пластмасови шарени съдове. диското никога не си е отивало. представях си и купички от матова пластмаса като чашите, но тези с картинките безспорно мачкат (нянки). понеже Иван (кучето) ги видя, той взе по-готината - тази с хипо...
така или иначе, вече имаме къде да си правим мюслито и всичко е наред.
apart from that, вчера (Събота) щяхме да ходим до Бърно, но напъпилата ни социализация+леността, която донесохме от България, ПЛЮС и това, че се успахме ни попречи да отидем... трябваше да си напишем домашните, т.е. писмата до местните координатори, but nooo... too busy playing an all star football game and """partying"""...
затова си останахме в Оло... олом... абе сещате се!
ОБАЧЕ
не мога да се сдържа, ето пимпвам си блога...
вкарвам си playlist-а от ласт.фм...
не знам защо.
сигурно... музика+текст ще направи експириънса още по-пълнокръвен (yeaah right).
сещам се обаче за култовия телепатичен момент с Макс от това лято.
оказа се, че и двамата сме чели един и същи блог на някаква популярна блогърка-лелка. не знам дори как се сетихме, но се разкапахме от смях. жената си карала автомобила и слушала, всички да станат, Autechre... и отрочето й от задната седалка казало "мамо, тези машини са толкова самотни" или нещо от тоя сорт. коментарите бяха дори по-нелепи от поста. неща от типа на "уау, как караш и слушаш Autechre, аз не бих издържал".
та така и ние с Иван (кучето) вчера хапвахме земелки и слушахме Tv on the Radio, така че сигурно сме супер яки, супер по-яки от вас, които четете и почти толкова яки колкото лелката, колата и детето...
но наистина, да бълваш за музиката в блога и да си вкараш листа от гей.фм е супер снобско - просто вкусовете ти разляти на белия лист=hey, look at me, it's the neighborhood hipster...
упорито пиша само глупости и не казвам нищо за града и т.н. но, сериозно, ако ви се гледа инфо за някakъв град, пуснете си "Другата България".
не бе, ще има туристическа част просто искам първо да си подредя мислите и дрехите...
намериха се хора, които да кажат, че Оломоуц не съществува, намериха се и такива, които да кажат "о, да... "Иван (кучето)" everybody". освен факта, че ще ви даря със снимка на втория, мисля, че ако си бях създал imaginary friend щях да измисля нещо по-оригинално от "Иван". това ако не ви убеди, няма какво.
(снимка с бири на балкона - минус десет хиляди точки).
някои от вас се поинтересуваха как изглежда общежитието в Чехия... ето снимка на вътрешния екстериор (да не се бърка с "външен интериор").
хайлайта на седмицата е... с Иван (кучето) бавно "обживяваме" стаичката... купуваме си неща от първа до осма необходимост (легенче, въже за простиране), но определено бомбата са съдовете ни. не знам, обожавам лекия кич за бита и едно от по-гадните неща, които можеш да причиниш на кухнята си е, да имаш пластмасови шарени съдове. диското никога не си е отивало. представях си и купички от матова пластмаса като чашите, но тези с картинките безспорно мачкат (нянки). понеже Иван (кучето) ги видя, той взе по-готината - тази с хипо...
така или иначе, вече имаме къде да си правим мюслито и всичко е наред.
apart from that, вчера (Събота) щяхме да ходим до Бърно, но напъпилата ни социализация+леността, която донесохме от България, ПЛЮС и това, че се успахме ни попречи да отидем... трябваше да си напишем домашните, т.е. писмата до местните координатори, but nooo... too busy playing an all star football game and """partying"""...
затова си останахме в Оло... олом... абе сещате се!
ОБАЧЕ
не мога да се сдържа, ето пимпвам си блога...
вкарвам си playlist-а от ласт.фм...
не знам защо.
сигурно... музика+текст ще направи експириънса още по-пълнокръвен (yeaah right).
сещам се обаче за култовия телепатичен момент с Макс от това лято.
оказа се, че и двамата сме чели един и същи блог на някаква популярна блогърка-лелка. не знам дори как се сетихме, но се разкапахме от смях. жената си карала автомобила и слушала, всички да станат, Autechre... и отрочето й от задната седалка казало "мамо, тези машини са толкова самотни" или нещо от тоя сорт. коментарите бяха дори по-нелепи от поста. неща от типа на "уау, как караш и слушаш Autechre, аз не бих издържал".
та така и ние с Иван (кучето) вчера хапвахме земелки и слушахме Tv on the Radio, така че сигурно сме супер яки, супер по-яки от вас, които четете и почти толкова яки колкото лелката, колата и детето...
но наистина, да бълваш за музиката в блога и да си вкараш листа от гей.фм е супер снобско - просто вкусовете ти разляти на белия лист=hey, look at me, it's the neighborhood hipster...
упорито пиша само глупости и не казвам нищо за града и т.н. но, сериозно, ако ви се гледа инфо за някakъв град, пуснете си "Другата България".
не бе, ще има туристическа част просто искам първо да си подредя мислите и дрехите...
четвъртък, 20 септември 2007 г.
бърнард
не знам, това, което сега ще постна го писах четвъртък май, но от тогава бях busy да се интегрирам и все не достигаше време да го редактирам и окомплектовам със снимков материал ("снимков материал" - ок, Гена Трайкова).
това е само, за да ви покажа, че наистина съм се разкарал от БГ.
не знам за какво щях да пиша - тия снимки са още от Сряда. докато Иван (кучето) пишеше милярд пъти "обичам те" аз умирах от скука и видях ей този таралеж от балкона:
не бях виждал наживо преди затова се втурнах да го заснема ("втурнах" и "заснема" - минус хиляда точки). докато му правех фотосесията дойде и тази котка...
абе да, идилия, ноев ковчег, а-у... в общи линии след това се скрих, защото по линията на градация (ако съществува такова нещо/словосъчетание), след таралеж и котка идва птеродактил, а той щеше да ме грабне и да ме върне в Красна Поляна (която упорито наричам Западен парк). само по себе си това не е лошо, просто ако можеше да ме мята от едното място на другото, така че хем да напредвам културно, хем да си функционирам в София, хем енд егс...
всъщност това ми напомня...
странно, но тотално съм орязан от чувства на сантименти или проблеми при адаптациията. въпреки че с Иван (кучето) сме провели има-няма 2 сносни разговора с хора отвъд нас, не се чувствам културно-шокиран... в крайна сметка, явно съм темерут... сещам се, когато бях малък, много се вълнувах от извънземни и т.н., та баща ми (ок, Макс, пастрока ми) ми беше купил някаква книга на американец, отвлечен от извънземни... единственото, което помня от нея (не, че я довърших) е, че извънземните подмениха метаболизма на човека. серионо... пич, когато те отвличат извънземни последното нещо, за което им пука е дали искаш ranch sauce на такото си... anyways, май и мен са ме отвлякли малките факъри и са ми ампутирали всякаквите сантименти (примерно това да свързвам места и музики* с момичета). ПРИМЕРНО!
* музики: "Митко, ти имаш ли си приятелка?"
"Аз си имам много приятелки."
"А някоя по-специална?"
"Мда."
"Защо не я доведеш да опита сладкото?"
"Тя не си пада по такива неща. Пада си по... разни музики"
все едно,
сред куците работи, за които да пишеш в блог е това как пиеш и купонясваш, imo... много мразя и разговори тип "бате, на село дядо прави ракия от рандъм плод, 45 градуса", "о, а на бащата гроздовата, 21311 градуса, а от ширата прави петмез..." и т.н. (ужасни последни 2 реда, най-слабите дотук). всъщност написах това като извинение, че ще говоря за пиене. но предполагам, всички ви интересува чешкото пиво (не знам кои са всички, понеже не казах на майка ми за блога и май няма кой да го чете). с Иван (кучето) го полазихме ("пивото")... има около милярд вида и достигнахме до силната идея да почнем от единия край на касите в магазина и ден по ден да стигнем до другия... този принцип ни преее... защото едната бира се оказа безалкохолна - пусти културни шокове, езикови бариери енд стъф.
якото е следното... погледнете етикета на тази бира...
това ако не е един актьор, който участва в "Ане/Мъртви градове" (плюс десет хиляди точки). баш той е, явно през свободното си време е етикет на бира в Чехия. anyways, понеже много ме е страх от публични личности, искам да кажа, че доколкото разбирам от тези неща, този актьор е много добър и има много хубав глас, така че го моля, когато разбере кой съм, да не ме напада...
(мислех си, че по-долу от първия ми пост, няма накъде да падна, но... виж ти)
изобщо, много мразя себе си в задна дата - примерно да си намирам есета от училище или рисунки от времето, когато си мислех, че мога да рисувам. та така и с тия неща, които съм писал преди 2 дни. много ме дразнят, но ме мързи да ги променям...
аре и, само да не забравя, вероятно някои от вас (вас?) очакват от мен да го кажа и мисля, че е време:
Просто съм такъв човек
Йезззър
това е само, за да ви покажа, че наистина съм се разкарал от БГ.
не знам за какво щях да пиша - тия снимки са още от Сряда. докато Иван (кучето) пишеше милярд пъти "обичам те" аз умирах от скука и видях ей този таралеж от балкона:
не бях виждал наживо преди затова се втурнах да го заснема ("втурнах" и "заснема" - минус хиляда точки). докато му правех фотосесията дойде и тази котка...
абе да, идилия, ноев ковчег, а-у... в общи линии след това се скрих, защото по линията на градация (ако съществува такова нещо/словосъчетание), след таралеж и котка идва птеродактил, а той щеше да ме грабне и да ме върне в Красна Поляна (която упорито наричам Западен парк). само по себе си това не е лошо, просто ако можеше да ме мята от едното място на другото, така че хем да напредвам културно, хем да си функционирам в София, хем енд егс...
всъщност това ми напомня...
странно, но тотално съм орязан от чувства на сантименти или проблеми при адаптациията. въпреки че с Иван (кучето) сме провели има-няма 2 сносни разговора с хора отвъд нас, не се чувствам културно-шокиран... в крайна сметка, явно съм темерут... сещам се, когато бях малък, много се вълнувах от извънземни и т.н., та баща ми (ок, Макс, пастрока ми) ми беше купил някаква книга на американец, отвлечен от извънземни... единственото, което помня от нея (не, че я довърших) е, че извънземните подмениха метаболизма на човека. серионо... пич, когато те отвличат извънземни последното нещо, за което им пука е дали искаш ranch sauce на такото си... anyways, май и мен са ме отвлякли малките факъри и са ми ампутирали всякаквите сантименти (примерно това да свързвам места и музики* с момичета). ПРИМЕРНО!
* музики: "Митко, ти имаш ли си приятелка?"
"Аз си имам много приятелки."
"А някоя по-специална?"
"Мда."
"Защо не я доведеш да опита сладкото?"
"Тя не си пада по такива неща. Пада си по... разни музики"
все едно,
сред куците работи, за които да пишеш в блог е това как пиеш и купонясваш, imo... много мразя и разговори тип "бате, на село дядо прави ракия от рандъм плод, 45 градуса", "о, а на бащата гроздовата, 21311 градуса, а от ширата прави петмез..." и т.н. (ужасни последни 2 реда, най-слабите дотук). всъщност написах това като извинение, че ще говоря за пиене. но предполагам, всички ви интересува чешкото пиво (не знам кои са всички, понеже не казах на майка ми за блога и май няма кой да го чете). с Иван (кучето) го полазихме ("пивото")... има около милярд вида и достигнахме до силната идея да почнем от единия край на касите в магазина и ден по ден да стигнем до другия... този принцип ни преее... защото едната бира се оказа безалкохолна - пусти културни шокове, езикови бариери енд стъф.
якото е следното... погледнете етикета на тази бира...
това ако не е един актьор, който участва в "Ане/Мъртви градове" (плюс десет хиляди точки). баш той е, явно през свободното си време е етикет на бира в Чехия. anyways, понеже много ме е страх от публични личности, искам да кажа, че доколкото разбирам от тези неща, този актьор е много добър и има много хубав глас, така че го моля, когато разбере кой съм, да не ме напада...
(мислех си, че по-долу от първия ми пост, няма накъде да падна, но... виж ти)
изобщо, много мразя себе си в задна дата - примерно да си намирам есета от училище или рисунки от времето, когато си мислех, че мога да рисувам. та така и с тия неща, които съм писал преди 2 дни. много ме дразнят, но ме мързи да ги променям...
аре и, само да не забравя, вероятно някои от вас (вас?) очакват от мен да го кажа и мисля, че е време:
Просто съм такъв човек
Йезззър
сряда, 19 септември 2007 г.
...
оп...
реших да си направя блог, в който да пиша някакви неща, докато ме няма. вместо и-мейл... това си е и по-пасивен терор - някак си много по-изискващо е да си отвориш пощата и да видиш поредното писмо с тъпотии... но пък има и шанс така да изпускате някои от интелектуалните ми опити, така че ако има вариант subscribe-нете се за блога... не знам, има ли, аз не разбирам много от този, хех, феномен, да не кажа, че съм му принципен противник...
в този ред на мисли (хаха), ще се опитам, и ще се проваля, да направя нещо като анти-блог, т.е., в повечето блогове хората мрънкат само за себе си - каква музика слушат, колко ги е впечатлила някаква книга и т.н., което само по себе си не е лошо, но изложено писмено изглежда като парадиране...
е, за никого не е такйна, че аз парадирам постоянно, така че все едно... ясно е, че ще си напавя хипер пимпнат блог с музика, цитати от книги и имена на художници на всеки три реда, но хората, които ме познават знаят, че съм истински (да бе!).
леле, дотук се получава ужасно...
иначе отправям благодарности към Жоро Мойнов (ок). с него през лятото си говорехме колко тъпо нещо са блоговете и той каза, че би си направил такъв само ако замине нанякъде... та оттам ми хрумна.
и така... започвам с пътеписната част
(макар че ми е доста скучно, май повече искам да храня блоговете, но все едно)
абе, ок пътувахме... направих номера си от последните ми дълги пътувания АКА спах почти през цялото време.
би било много ефектно да сваля профила на съ-пътниците си, но това би отивало повече на тетрадката ми по ЗИП Литература от 11 клас...
само едно нещо! високо ниво на поличбеност: шофьорът на автобуса беше същият тип, които ме е карал газилиън пъти по маршрута София-Разград. и за щастие не позна в мен детето, което повръщаше почти всеки от тези газилиън пъти...
за сметка на това контрабандира почти всички цигари на света...
ето и... ъъъ... снимка на някоя си граница... предполагам, че показва условията на живот в един свръхглобален свят или нещо такова, но за мен си е само снимка:
същата снимка, няколко минути по-късно, когато спряха климатика и стъклата се изпотиха (не бе, сериозно, само стъклата се изпотиха; вътре изобщо не беше неприятно и миришеше, даже ухаеше, на малкия нещастник коколино):
и така... пристигнахме, даже имаме и къде да спим... даже и разцъкахме града, въобще не е голям, центърът е достъпен пеша, цените се като в БГ (Недялко Йорданов: "ама заплатите не са такива") - да, мерси...
имам да кача още милярд снимки, понеже Иван (кучето) писа писмо 18 часа (колкото и пъти да надзърнех все беше стигнал до "обичам те")... снимките естествено са, коя от коя, по-противни... блогът ми е тъп, не знам да пунктуирам, не знам как се пише "пунктуирам" и няма достатъчно имена на известни важни хора...
лека :))
реших да си направя блог, в който да пиша някакви неща, докато ме няма. вместо и-мейл... това си е и по-пасивен терор - някак си много по-изискващо е да си отвориш пощата и да видиш поредното писмо с тъпотии... но пък има и шанс така да изпускате някои от интелектуалните ми опити, така че ако има вариант subscribe-нете се за блога... не знам, има ли, аз не разбирам много от този, хех, феномен, да не кажа, че съм му принципен противник...
в този ред на мисли (хаха), ще се опитам, и ще се проваля, да направя нещо като анти-блог, т.е., в повечето блогове хората мрънкат само за себе си - каква музика слушат, колко ги е впечатлила някаква книга и т.н., което само по себе си не е лошо, но изложено писмено изглежда като парадиране...
е, за никого не е такйна, че аз парадирам постоянно, така че все едно... ясно е, че ще си напавя хипер пимпнат блог с музика, цитати от книги и имена на художници на всеки три реда, но хората, които ме познават знаят, че съм истински (да бе!).
леле, дотук се получава ужасно...
иначе отправям благодарности към Жоро Мойнов (ок). с него през лятото си говорехме колко тъпо нещо са блоговете и той каза, че би си направил такъв само ако замине нанякъде... та оттам ми хрумна.
и така... започвам с пътеписната част
(макар че ми е доста скучно, май повече искам да храня блоговете, но все едно)
абе, ок пътувахме... направих номера си от последните ми дълги пътувания АКА спах почти през цялото време.
би било много ефектно да сваля профила на съ-пътниците си, но това би отивало повече на тетрадката ми по ЗИП Литература от 11 клас...
само едно нещо! високо ниво на поличбеност: шофьорът на автобуса беше същият тип, които ме е карал газилиън пъти по маршрута София-Разград. и за щастие не позна в мен детето, което повръщаше почти всеки от тези газилиън пъти...
за сметка на това контрабандира почти всички цигари на света...
ето и... ъъъ... снимка на някоя си граница... предполагам, че показва условията на живот в един свръхглобален свят или нещо такова, но за мен си е само снимка:
същата снимка, няколко минути по-късно, когато спряха климатика и стъклата се изпотиха (не бе, сериозно, само стъклата се изпотиха; вътре изобщо не беше неприятно и миришеше, даже ухаеше, на малкия нещастник коколино):
и така... пристигнахме, даже имаме и къде да спим... даже и разцъкахме града, въобще не е голям, центърът е достъпен пеша, цените се като в БГ (Недялко Йорданов: "ама заплатите не са такива") - да, мерси...
имам да кача още милярд снимки, понеже Иван (кучето) писа писмо 18 часа (колкото и пъти да надзърнех все беше стигнал до "обичам те")... снимките естествено са, коя от коя, по-противни... блогът ми е тъп, не знам да пунктуирам, не знам как се пише "пунктуирам" и няма достатъчно имена на известни важни хора...
лека :))
Абонамент за:
Публикации (Atom)
